От 5 до 9 октомври 2026 г. в Кюстендил се проведе осмата международна научна конференция Climate Change, Vulnerability and Adaptation Strategies, организирана от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Във форума се включиха изследователи и експерти от България, Албания, Австрия, Египет, Италия, Мавриций, Мианмар, Северна Македония, Сърбия, Турция и Украйна. Във научните сесии и дискусии участваха преподаватели и докторант от катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Геолого-географския факултет. Конференцията беше посветена на климатичните промени, свързаните с тях рискове и стратегиите за адаптация, с акцент върху въздействието им върху водните ресурси, селското стопанство и други ключови природни и социално-икономически системи.
Проф. д-р Нина Николова изнесе пленарен доклад на тема „Сравнителна оценка на въздействието на сушата и топлинния стрес върху добивите от зърнени култури в Централна и Източна Европа чрез използване на различни климатични индекси“ (Comparative Assessment of Drought and Heat Impacts on Cereal Yields in Central and Eastern Europe Using Multiple Climate Stress Indices). Тя представи резултати от съвместна работа на учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета BOKU във Виена и Университета „Коменски“ в Братислава. Изследването оценява дългосрочното въздействие на сушата и високите температури върху добивите от царевица и зимна пшеница в избрани райони на Австрия, Словакия и България. Резултатите показват, че засушаването значително увеличава риска от ниски добиви при царевицата, особено в районите с континентален климат. Изводите подчертават необходимостта от адаптиране към местните условия чрез използване на устойчиви на засушаване сортове, подобряване на напояването и планиране, съобразено с климатичните особености.
Доц. д-р Симеон Матев и докторантът Людмил Къдржилов представиха постер на тема „Дългосрочни изменения и тенденции в честотата на градушките в София (1900–2024 г.)“ – Long-term variability and trends in hail frequency over Sofia (1900–2024). Изследването се основава на 125 години синоптични наблюдения и показва, че докато честотата на градушките намалява, гръмотевичните бури стават по-чести. Резултатите насочват към възможна връзка между климатичното затопляне и промените в условията за образуване на градушки. Изследването допринася за по-доброто разбиране на дългосрочните тенденции в проявата на градушка и на ролята на средиземноморските циклони за опасните конвективни явления на Балканите.
Ас. Антоана Димитрова представи научната разработка „Дългосрочна динамика на климатичните условия и речния отток: тенденции, чувствителност и екстремни явления“ (Long-Term Dynamics of the Climate–Streamflow System: Trends, Sensitivity, and Extreme Events), в съавторство с проф. Нина Николова, гл. ас. Звезделина Марчева и доц. Калина Радева. Анализът проследява връзката между климата и речния отток в басейна на река Струма за периода 1964–2023 г. Резултатите показват, че продължителният недостиг на валежи влияе най-силно върху оттока след 10–12 месеца, а през последните десетилетия връзката между валежите и количеството на речните води отслабва. Установените различия по поречието на Струма подчертават значението на местните особености за оценката на водните ресурси и планирането на тяхното устойчиво управление.
Участието на представители на Геолого-географския факултет в конференцията допринесе за обмена на научни знания и опит и за представянето на актуални резултати от изследванията на климатичните промени и техните въздействия. Представените разработки подчертават значението на научните изследвания за по-доброто разбиране на климатичните рискове и за разработването на ефективни стратегии за адаптация и устойчиво управление на природните ресурси.