Докторска програма „Геотектоника”

Професионално направление: 4.4. Науки за Земята
Степен: ОНС „доктор”
Докторска програма: Геотектоника
Форма на обучение:  редовна – Р / задочна – З / самостоятелна подготовка – С
Продължителност на обучението:  Р – 6 семестъра (3 години) / З – 8 семестъра (4 години) / С – 6 семестъра (3 години)
Професионална квалификация: Доктор по Геотектоника

Геотектониката заедно със структурната геология са основни геоложки дисциплини, тясно свързани с регионалната геология и с всички останали основни дисциплини в геологията като стратиграфия, седиментология, петрология, геохимия и др. Тя има ключово значение за изясняване на строежа и етапите на деформация причинили орогенното развитие на българските земи и Балканския полуостров (без да се изключват и всички останали части от света), за развитието и взаимното допълване на всички изброени научни дисциплини, а също така и важно практическо значение. Знанията в областта на геотектониката представляват основа за тектонския и структурен контрол при всички практически изследвания по търсене и проучване на разнообразни полезни изкопаеми, нефт газ и подземни води. Геотектониката е в основата на изследванията за предвиждане и минимизиране на природните рискове, за проучвания и проектиране на хидротехнически, пътни и други съоръжения и др. Поради това тази специалност е необходимост за осигуряване на устойчиво развитие на обществото и затова попада в приоритетните направления за страната и Европейския съюз.

Геотектониката е сред научните дисциплини от особен интерес за България и Югоизточна Европа. Тектониката на Югоизточна Европа и Егейския регион е в центъра на редовните конгреси на Карпато-Балканската геологическа асоциация, както и на редовните симпозиуми върху геологията на Егейския регион и геодинамиката на Източното Средиземноморие. Членове на академичният състав на катедрата активно участват във споменатите конгреси и симпозиуми. Геотектониката е широко застъпена във всички международни и национални списания. Такива са изданията на националните геоложки дружества на Франция, САЩ, Обединеното кралство, Швейцария, Германия, както и някои от най-старите и престижни геоложки списания в света (Geological Magazine, Geological Journal, American Journal of Science) и специализирани издания по геотектоника (Tectonophysics, Tectonics, Journal of Structural Geology). В Югоизточна Европа геотектониката е в центъра на вниманието на списанията и конференциите на националните геоложки дружества, както и на списания Geologica Carpathica (Bratislava), Acta Geologica (Budapest), Geologica Balcanica (Sofia), Списание на Българското геологическо дружество, Geologica Macedonica (Stip), и поредиците Geoloski anali Balkanskog poluostrva (Beograd), Annales geologiques des pays helleniques (Athenes). Академичният състав на катедрата има свои членове на редакционни съвети или колегии на 2 от тези списания и поредици.

Базовата организация за тази специалност е Гeолого-географски факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, който има традиция в подготовката на докторанти в продължение на десетилетия. Тази специалност е важна за развитието на геоложката наука у нас, като Катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива” има условия за обучение по тази специалност.

Обучението на докторантите се провежда по съвременните достижения на научната специалност чрез подходящи форми – специализиращи курсове, специализирани тематични семинари с използване на мултимедия, съвместна теренна работа с висококвалифицираните научни ръководители и провеждане на изследванията в Катедрата под тяхното непосредствено ръководство и контрол. Катедра “Геология, палеонтология и изкопаеми горива”, съвместно с катедра “Минералогия, петрология и полезни изкопаеми” често организира колоквиуми, на които се обсъждат актуални проблеми на геотектониката, в които участие взимат и външни лектори. Това дава възможност на докторантите да бъдат в крак с новостите в науката.

Проблемите на докторантите се обсъждат на катедрени събирания, а отчетите за постигнатите от докторантите годишни резултати се докладват и приемат на заседание на Катедрения и одобряват на Факултетен съвет.

Катедрата редовно участва в университетски и национални научни мероприятия като годишните конференции на Българското Геологическо Дружество, юбилейни чествуванията на Катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива” и Катедра “Минералогия, петрология и полезни изкопаеми” и др.

Целите при подготовка на докторанти от професионално направление 4.4. Науки за земята в Софийски университет „Св. Кл. Охридски”са:

  • Задълбочено изучаване на теоретичните и методологичните основи на изследванията в областта на природните науки;
  • Овладяване съвременни постижения на науката в съвременното научно познание за природата, строежа и еволюцията на Земната кора;
  • Формиране на професионална готовност за изява творчески възможности и апробиране самостоятелни научни достижения и приноси в научноизследователска работа;
  • Използването на основни лабораторни методи и усвояването на практически теренни знания и умения са сред задължителните за осъществяването на конкретно самостоятелно изследване на геоложките процеси и явления и геоложкия строеж на Земята;
  • Работа в екип и обучение в ръкововодство на проекти и практически задачи;
  • Придобиване преподавателски умения;

Сред основните научни задачи са приложните аспекти от:

  • Анализ на публикувани данни и изработване на стратегия на проучването (заданието);
  • Самостоятелна подготовка, организация и осигуряване на теренни изследвания
  • Провеждане на специализирани теренни изследвания – картиране, събиране на структурни и други количествени данни, профилиране, опробване;
  • Обработка на теренни данни и представянето им като картен материал, разрези, колонки, схеми, диаграми, статистическа обработка, оформяне на база данни;
  • Организация и подготовка за лабораторен анализ на подбраните за различни видове анализи на проби;
  • Анализ на получените лабораторни данни и представянето им в приложим вид;
  • Изготвяне на база данни за обработка и архив;
  • Оформяне на резултатите от изследването за презентации, публикации, окончателна теза и трансфер на данни;
  • Възможност за практическо приложение на получените резултати
  • Идеи за кариерно развитие.

Приемът на студенти за държавна субсидия (редовни и задочно) се извършва с конкурсен устен изпит пред назначена изпитна комисия, по предварително обявена тематична конкурсна програма и западен език – (английски, френски, немски, испански или италиански).

В организационно отношение докторската програма е организирана в три модула, всеки от които носи определени от учебния план кредити:

I. Учебна дейност: докторантски минимум, задължителни и избираеми дисциплини
II. Научно-изследователска дейност
III. Педагогическа дейност

А. (общи компетенции) – След завършване на обучението докторантите

ще знаят:

  • Характеристиките на строежа на изследвания район и прилежащите територии;
  • Методиките за изследване на различните видове терени, доминирани от седиментни, магмени или метаморфни скали;
  • Да анализират публикувани резултати за съответните терени;
  • Да обработват данни свързани с подобни терени;
  • Да работят в подобни терени
  • Да организират изследвания в подобни терени
  • Да представят окончателните резултати в използваем вид;
  • Че имат още много да учат.

ще могат:

  • Да анализират самостоятелно данни за сходни на техните терени на изследване;
  • Да организират и провеждат подобни изследвания;
  • Да разграничават различни тектоно-стратиграфски терени, разликите в тяхната еволюция и границите между тях;
  • Да разграничават времето, проявата, интензитета, стила на деформация и мястото на тектонските събития в цялата система;
  • Да прилагат своите умения при изпълнение на задания свързани с практическо приложение (добив на природни ресурси);
  • Да обработват получените данни в ГИС среда;
  • Да се реализират като подготвени за съответните дейности геолози;
  • Да презентират и водят теоретични и практически курсове и лекции.

Б. (специални компетенции) – След завършване на обучението докторантите

 ще могат:

  • Да организират подобен вид изследвания или практически задачи;
  • Да анализират спецификата на определени райони с оглед практически дейности;
  • Да са наясно с проблемите на формирането на релефа и отражението му върху околната среда и населението;
  • Да обработват получените данни в ГИС среда;
  • Да анализират самостоятелно данни за сходни на техните терени на изследване;
  • Да организират и провеждат подобни изследвания;
  • Да изготвят база данни;
  • Да се реализират като подготвени за съответните дейности геолози;
  • Да продължат академична кариера;
  • Да презентират и водят теоретични и практически курсове и лекции.

Завършилите успешно докторска програма “Геотектоника” притежават необходимата квалификация, знания и умения за работа в правителствени и неправителствени организации на национално, регионално и местно ниво, в държавни и частни фирми, в научноизследователски, проектантски и консултативни центрове, висши училища, чуждестранни фирми или интернационални консорциуми и др.

А. (основни видове професионална дейност) – Различни ръководни и експертни длъжности в държавната и местната администрация, консултантски компании и структурите на гражданското общество като:

  • държавни служители на национално ниво;
  • в областна и общинска администрация;
  • в неправителствени организации;
  • в държавни и частни фирми, занимаващи се с търсене и проучване на полезни изкопаеми, геоекология, строителство и др.;
  • квалифицирани специалисти в научноизследователски, проектантски и консултативни центрове;
  • преподаватели във висши училища и др.

Б. (специализирани видове професионална дейност)

Модулното образователно профилиране позволява:

  • организиране и участие в проекти свързани с академични изследвания;
  • проекти свързани с търсене и проучване на полезни изкопаеми към специализирани фирми;
  • познаване на основните източници на национална и регионална изходна информация;
  • прилагане в практиката на съвременни геоинформационни технологии за инвентаризация, визуализация, анализ и моделиране на различни обекти;
  • идентификация на регионалните проблеми от геоекологичен и социално-икономически характер;
  • планиране и управление на природните и административните пространствени системи в условията на разбирането за природен капитал;
  • прилагане на полеви методи и техники за анализ и разрешаване на проблемите при усвояване на природните ресурси и др.