В периода 7–14 юни 2026 г. се проведе теренната практика по „Природна и социално-икономическа география на България“ за студентите от специалностите „История и география“ III курс, „География и биология“ III курс, „География и английски език“ III курс и „География“ IV курс, задочно обучение.
Практиката се осъществява съвместно от Геолого-географския факултет и Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като съчетава природногеографски, социално-икономически и исторически акценти. В рамките на пътуването студентите имаха възможност да се запознаят на място с редица значими географски, исторически, природни и културни обекти в страната.
Ръководители на практиката бяха доц. д-р Зорница Чолакова (ГГФ), доц. д-р Красимир Кръстев (ИФ) и ас. д-р Кирил Николов (ГГФ).
В рамките на осемдневното учебно пътуване групата измина 1838 км по следния маршрут:
- 7 юни: София – Белоградчишка крепост – пещера Магура – крепост „Баба Вида“ (Видин);
- 8 юни: АЕЦ „Козлодуй“ – Посетителски център на природен парк „Персина“ и римски кастел Димум (Белене) – Свищов;
- 9 юни: мостът на Кольо Фичето край Бяла – Бяла – Крепчански скален манастир – Търговище;
- 10 юни: Национален археологически резерват с музей „Велики Преслав“ – Шумен – Мадарски конник – Варна;
- 11 юни: Археологически комплекс „Дуранкулак“ – нос Шабла и Шабленски фар – Археологически резерват „Яйлата“ – с. Тюленово – Ботаническа градина в Балчик – Варна;
- 12 юни: устие на р. Камчия – Старият Несебър – Музей на солта и Посетителски център „Поморийско езеро“ – Бургас;
- 13 юни: Природозащитен център „Пода“ – Карановска селищна могила – Музей на розата (Казанлък);
- 14 юни: Казанлъшка гробница – гробница в могила Голяма Косматка – Хисаря – Исторически музей (Панагюрище) – местност Оборище – София.
Теренната практика предостави на студентите възможност да свържат теоретичните знания с реални наблюдения, да анализират взаимодействието между природната среда, историческото наследство, селищното развитие и съвременните социално-икономически процеси в различни региони на България.
Подобни учебни пътувания са важна част от подготовката на бъдещите учители, географи и специалисти, защото показват по убедителен начин, че географията се учи най-добре на терен — чрез наблюдение, преживяване и разбиране на пространството.