Магистърска програма „Развитие и управление на селските райони – за неспециалисти“

Професионално направление: 4.4. Науки за Земята
Степен: ОКС „магистър”
Специалност: География
Магистърска програма: Развитие и управление на селските райони (РУСР) – за неспециалисти*
Форма на обучение: редовна / задочна
Продължителност на обучението: 3 семестъра / 4 семестъра
Професионална квалификация: Магистър по География – Развитие и управление на селските райони
Ръководител на магистърска програма: доц. д-р Пламен Патарчанов

*Бакалаврите, който не са завършили СУ и незавършилите университетски земеделски бакалавърски програми се приемат за неспециалисти.

Завършилите програмата могат да извършват различни дейности на ръководно и експертно равнище, да консултират, да участват в дейността на неправителствения сектор във всички дейности, свързани с регионалното развитие, с пространственото планиране, с провеждането на общата земеделска политика на ЕС. Компетентността им се свързва с работните места: като държавни служители в органите на централната администрация, научна и развойна дейност; в органите на регионалното и локалното развитие (областната и общинската администрация); в неправителствените организации; в държавните и частните (български и със смесено участие) фирми, интересуващи се от регионалния политически, стопански, екологичен, социален мениджмънт и маркетинг; за специалисти с висока квалификация в научноизследователски, консултантски, проектантски центрове, агенции, асоциации и други организации, изучаващи българското обществено мнение, гражданското образование; за преподаватели във висшите училища и специализираните центрове за обучение.

Прием: летен семестър

Обучените магистри ще знаят: документационната рамка на регионалното планиране, управление и политика, приоритетите и задачите на териториалните системи и особено на селските райони в ЕС и в Р България; основните управленски методи, индикатори и практики за анализа на руралните (селските) и урбанираните (градските) територии в България; изискванията на стратегическото планиране на териториалните единици; да участват в създаването и обработването на териториалната информация на входа и на изхода на териториалните системи; основните понятия и изисквания за развитието на социалния капитал и особено на човешките ресурси както в регионален, така и в производствен, и в културологичен аспект.

Обучените магистри ще могат: самостоятелно и компетентно да анализират и взимат управленски решения чрез данните и информацията за устройството на територията и особено на селските райони, като използват техните дадености, уникалности и специфични ресурси и възможности; да идентифицират природния, стопанския, културния и селищния потенциал на селските райони и да съставят политики за тяхното развитие и управление; да идентифицират разнообразните териториални и селищни общности, да определят техните стратегически приоритети, да програмират развитието им, както и да анализират сегашното им състояние; да извеждат управленски изводи и характеристики за населението на руралните територии, ползвайки знанията си за българското население от демографско, статистическо, социално и друго естество; да правят сравнения и да участват в териториалното сътрудничество между отделните участници в регионалното развитие и административно-териториалното устройство, както и в съставянето и реализацията на проекти на трансграничното сътрудничество.

Обучените магистри ще знаят: инструментариума за регионално планиране и анализ, за провеждане на регионални политики; особеностите на развитие на селските райони, както и тяхното бъдеще и в българските условия, и като част от общите политики на развитие на ЕС; използването на природните ресурси, отчитането на природните рискове; принципите, политиките и стратегиите за предпланови и други оценки на въздействията върху околната среда; същността и интерпретацията на държавната и обществената политика в областта на екологията и социално-икономическото развитие на национално и на всички поднационални равнища (регионално и локално) на географското пространство; принципите и националните перспективи пред българското земеделие, използвайки традициите и местните дадености; теоретичните основи и практическите сръчности по използване на ГИС и сродните им научни направления; методологичните основи за развитие на социалния капитал, преимуществата и недостатъците на моделите на неговото териториално поведение, културологичните, социалните, електоралните и други аспекти на поведение на днешно- то население; да търсят решения на кризи в населението, особено на селските територии.

Обучените магистри ще могат: да идентифицират геоекологични проблеми; да използват изискванията на националната сигурност за управление на природния фактор в природно-антропогенните системи; да включват природните рискове в регионалното планиране и поли- тика като част от екологическите оценки и формите на антропогенно въздействие; да участват в създаването и използването на различнитевидове демографска информация и събития на всички териториални равнища, включително и от областта на изборите, съобщенията, защитата и опазването на културни и природни паметници; да създават и използват анализи на различни софтуерни продукти за различни особености на населението и селищата.

Важно място тук заемат разкриването на руралната идентичност на българските територии, начинът на живот в тях и перспективи- те на развитие. Магистрите ще могат: да анализират развитието на ръководната документация и отговорните обществени институции, включително социалните мрежи, неправителствените организации; да интегрират традициите в съвременните европейски изисквания с цел запазване националната, регионалната и локалната идентичност на селищата и общностите от хора; да визуализират координирано както обществените документи, така и личното творчество, използвайки модерни картографски методи и продукти.

Специализирани видове професионална дейност: Участие в разработването, приложението, мониторинга и отчитането на проекти, свързани със структурните и кохезионните фондове на ЕС, както и с приложението на държавната политика за развитие и финансиране на регионалното развитие, на планиране, на руралното развитие, на развитието на земеделието и агробизнеса, на установяване на политика и режими за устойчиво и балансирано развитие. Особено силна е връзката с Оперативните програми за регионално развитие и с другите планови и стратегически документи, свързани с организацията на територията на страната. Главен приоритет имат селските (руралните) райони.

Специалистите са готови за използване на източниците на входната европейска, национална и регионална документация и информация. Умеят да прилагат в практиката съвременните геоинформационни технологии, с което постигат визуализация, инвентаризация, анализ и моделиране на отделните административни и други териториални обекти и единици. Те могат да идентифицират регионалната проблематика както в общоустройствен и общодържавен план, така и с оглед нуждите от специализиран регионален анализ – политически, стопански, екологически и друг. Обучени са да участват в планирането и управлението на различните териториални системи, като координират различните приоритети с режимите за използване на територията, включително екологичния. Имат способностите да вземат участие в изработване на регионалната и локалната политика в областта на земеделието и агробизнеса, в различните изследователски и консервационни дейности по запазване традициите и по развитие на съвременните приоритети в българските селища и селищни общности.

Подготовката им позволява да участват в електорални, социологически, културни, исторически и други регионални и локални проучвания.

Професионални знания и умения, специфични за магистратурата: Завършилите успешно магистърската програма Развитие и управление на селските райони притежават необходимите знания, умения и компетентности да работят в правителствените и неправителствените организации на всички териториални равнища: национално, регионално и локално, в държавните, международните и българските фирми, занимаващи със социален, стопански, политически, екологически и друг маркетинг и мениджмънт, да работят в научноизследователски, проектантски, консултативни центрове, във висши училища, в агенции за изследване на общественото мнение, в институциите за запазване на паметниците на културата, в училищното образование.

Доц. д-р Пламен Патарчанов

каб. 266-Б
02 9308 363
plamenp@gea.uni-sofia.bg