Българската география и нейното развитие през XX в. предизвиква научния интерес и на специалистите и на широката общественост от дълго време. Географската наука подкрепя и съдейства за развитието на много други науки. Те от своя страна също я подпомагат със своите научни постижения.
Историческото развитие на страната и на научния живот е бурно и географията не е изключение. Настоящата монография предлага поглед към антропогеографския, първия, период от развитието на географията у нас. Като се има предвид времевия период на изследване читателят получава достоверна информация, както за прехода от турското към българското селище и общество, така и за началното развитие на една от основните науки в България.
Още от самото начало се забелязва, че това не е стандартната изследователска монография, в която авторът търси нещо непознато. преход от неизвестното към практиката на полезността. Монографията се явява научно предизвикателство. Тя не повтаря и не обобщава вече написаното, а търси да разкрие особеното в проучванията на селищата от един отминал период, което, от своя страна, ще покаже модел.
По същество тя служи и за енциклопедично ръководство и за справочник за специализирания читател: учител, читател за селищно планиране и управление, читател, който се интересува от миналото на дадено селище или покрайнина, професионален географ, историк, литератор. Текстът е полезен и за обучаващите се в средното и висшето оразование, за специализанти и докторанти. Може да е ценно помагало и за чужденците, опознаващи България. На първо място са младите географи и всички, интересуващи се от миналото на науката у нас.
Нели Веселинова е доцент в катедра „Социално-икономическа география“. След спечелен конкурс е назначена за асистент по география на населението и селищата през 2012 г. Доктор по икономическа и социална география от 2015 г. От 2016 г. заема длъжността главен асистент, а от 2024 г. – доцент. Научните интереси на д-р Веселинова са разнообразни с фокус върху географията на селищата, икономическата география, социалната география, медицинската география, здравната култура и здравната политика.
